ЗАПОДПЍРАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Започна да се подпирам на нещо. Панчо се хвана с шепа за устата. Навярно съобрази, че каза нещо, което не трябваше да казва, но в гората кой ще го чуе... Изръмжа и като преплете крака, отново се заподпира от бор на бор на път за дома си. В. Ченков, СНД, 59.